Мездра

Черепишкият манастир „Успение Богородично“ е разположен на самия бряг на река Искър и се намира на територията на община Мездра. Манастирът е изграден по време
на управлението на цар Иван Шишман. Манастирската църква е малка, еднокорабна с абсида. В нея могат да се видят интересни старинни стенописи. На видно и високо място в двора на манастира се издига величествена кула-костница, в която се пазят останките на част от Ботевите четници, загинали в битката в Рашов дол. В Черепишкия манастир са запазени останките на стенописи от ХVІ-ХVІІІв и ХІХв, оттогава е останала и колекция от икони. В музейната част на манастира има експозиция на народния поет Иван Вазов, който на това място се е вдъхновявал за много от своите творби. Черепишкият манастир е действащ мъжки манастир, а храмовият празник се чества на 15 август –Деня на Света Богородица.

Археологически комплекс „Калето“, съхраняващ 70-вековна история, се намира в югозападния край на Мездра, върху висок скалист рид, надвесен над левия бряг на река Искър. Хълмът е естествено защитен и разположен на стратегическо място, където са се пресичали важни пътища свързващи Дунавската равнина със Софийското поле, Източна със Западна България. Запазени са следите на две укрепени селища от края на каменно-медната епоха и енеолита, които са унищожени при стихийни пожари. Този времеви отрязък обхваща края на V и първата половина на ІV хил. пр. Хр. Многобройните находки от разкопките на „Калето” показват, че в края на каменно-медната епоха селището край Мездра процъфтява като занаятчийски център. Една от тези находки – „Светилището на тура”, няма аналог в България. Историята на „Калето” продължава през вековете, когато на това място са съществували римско укрепление от средата на II в., езически култов център от III в. и укрепено селище от IV – VI в., което продължило да се развива през късноримския и византийския период. Археологически комплекс „Калето“- Мездра обхваща едноименната антична и средновековна крепост. Комплексът е реставриран и превърнат в туристическа атракция. Част от находките, открити при разкопките, са подредени в постоянна експозиционна зала. Централно място в нея заема макет на римската и късноантична крепост „Калето“ (II – V век). Тук са изложени археологически находки и останки от 5-те различни исторически периода, през които е преминала крепостта.

Средновековната крепост „Ритлите“ е природна забележителност, разположена на площ от 123 хектара на левия бряг на река Искър над село Лютиброд. Представлява четири почти успоредни отвесни скални стени, дълги 200 м, а под тях преминава жп линия. Включени са в регистъра на защитените територии и защитени зони и попадат в територията на  рироден парк „Врачански Балкан”. Името на природната забележителност идва от приликата им със страничните прегради на волска кола (ритли). По зъберите личат останки от стари крепостни зидове – източно от скалите се е намирало селището Коринтград, наричано от местните хора Коритенград. В района на Коритенград са намерени останки от повече от девет средновековни български църкви, между които раннохристиянска базилика от V – VI век. Най-запазена е църквата „Св. Георги“, датираща от X – XII век. Коритенград не съществува от ХVІІ век насам, а част от жителите му, които се разселили в различни посоки, са основали днешното село Лютиброд. До Ритлите е и историческата местност Рашов дол. В тази местност се е провело последното организирано сражение на част от Ботевата чета след смъртта на войводата в Априлското въстание (1876 г.). В горната част на поляната е запазена кошарата, край която се е водило сражението. До нея има малък параклис, а малко по-надолу е поставена паметна плоча. Всяка година на 3 юни в Рашов дол се провежда възстановка на последните сражения на четата.

На 9 км. от гр. Мездра, в село Царевец, се намира една от най-старите църкви на Балканския полуостров – „Свети Никола“. Легендите разказват, че преди векове, когато турците унищожавали православните храмове, те пощадили тази църква. За да покажат, обаче, пренебрежението си към християнските светци и религия, те изболи с ятагани очите на  ветците, нарисувани по стените на храма. По- късно боголюбиви селяни ги напълнили с восък, който и до сега стои някъде по иконите. Църквата „Св. Никола“ (XIV-XV век) е обявена за паметник на културата с национално значение. Намира се в центъра на с. Царевец. Там се пазят стари надгробни паметници от Възраждането. Храмът е уникален с това, че в него е запазен единственият на Балканите зидан иконостас. Стенописите са майсторски направени и датират от XVII век. Сред изографисаните светци са Богородица, арх. Михаил и др.