Дряново

• За ДряновоПървото споменаване на името Дряново в исторически документ датира от 1470 г., а статут на град получава към 1869 г., когато става и център на нахия (околия). Дряновци участват активно в Априлското въстание 1876 г. В Дряновския манастир се води битката на четниците на Бачо Киро и Поп Харитон с многобройния турски аскер. След 9-дневна тежка битка, българската чета е победена, църквите разграбени и опожарени, а земята на това свято място - пропита с кръвта на четниците. До днес този разгром над смелите ни предци се помни и се отбелязва тържествено всяка година в средата на месец май.  След Освобождението на територията на общината възникват няколко големи фабрики, в центъра на града се извисява една от първите часовникови кули в страната, заможни дряновски семейства развиват търговия и занаятчийско дело, а градът се превръща в икономически център на окръга. През 1930 г. Дряново е обявен за планински курорт. 
• За общинатаОбщина Дряново е разположена в централния дял на Предбалкана върху 248,5 кв. км. силно пресечен релеф с надморска височина от 180 до 640 м. Дряново е градът с най-продължително слънцестоене през годината, а меката зима и прохладното лято го правят подходяща дестинация за почивка и туризъм през всички сезони. Красивите планински склонове са покрити със смесени широколистни гори, като между хълмовете и скалите плавно лъкатушат реките Янтра и Дряновска. Дряново се намира на 22 км от Габрово и етнографските му комплекси, на 24 км от средновековната българска столица Велико Търново, на 17 км от Трявна с възрожденските архитектурни ансамбли и на 34 км от Севлиево, стария Хоталич. Градът е лесно достъпен по основните транспортни връзки на Северна и Южна България: ж.п. линията Русе – Подкова и магистралата Русе – Стара Загора. Географските координати на Дряново са: 42°58‘ северна ширина и 25°28‘ източна дължина. През Дряново ще преминава Коридор № 9, който ще свързва Босфора с Дунав мост, а оттам и Европа с Русия.
• Исторически музей ДряновоМузеят съхранява историческото и етнографското наследство на дряновския край. Към него са създадени 4 постоянни експозиции, разположени в няколко емблематични сгради в общината: • "Колю Фичето. Живот и творчество" – Исторически музей; • "Етнографска експозия" – Лафчиева къща; • "Икони от дряновския край" – Икономова къща; • "Археология и Възраждане" – Дряновски манастир. Сградата на Исторически музей-Дряново е проект на арх. Димитър Кръстев и е открита през 1969 г. Намира се в централната част на града, срещу Лафчиевата къща и паметника на Колю Фичето. През 2010 г., по случай 210-годишнината от рождението на Първомайстора, музеят е рествриран и печели наградата на Националния конкурс "Сграда на годината". Инициативата е на Община Дряново и Камарата на строителите в България.
• Часовникова кула в ДряновоЧасовниковата кула в Дряново е построена през 1778 г. Няма сведения какъв е бил първият часовников механизъм, тъй като през 1883 г. той е бил заменен с нов, изработен в Трявна от майсторите Генчо Колев и Христо Василев. През 1945 г. кулата е съборена. Но за дряновци часовниковата кула има значение на монумент в архитектурния градски ансамбъл. Затова през 1984 г. тя е изградена отново, в близост до Икономовата къща. Запазеният часовников механизъм е ремонтиран и настроен от Илия Ковачев – член на задругата на майсторите, носител на златен пояс.
• Релефна карта на БългарияРелефната карта на България се намира в центъра на Дряново срещу часовниковата кула, в парка на дряновското средищно училище. Картата е отлята от цимент в мащаб 1:100 000 и е първата релефна физическа карта на България. Тя е с размери 6.90/4.30 м. Изработена е през 1962 г. от Бонка Тихова, преподавател по география, с помощта на нейните ученици Донка Александрова, Сийка Янкова и Дабко Дабков.
• Мостът на Колю Фичето над река ДряновскаМостът е построен от Колю Фичето през 1861 година. Съоръжението е от ранните хидротехнически постройки на майстора, в които развива своите идеи за традиционен възрожденски тип "гърбат" (римски) мост. Неговата дължина е 38.50 метра, а широчината на платното и тротоарчетата е 5 метра. Мостът има четири свода с различни по големина отвори, стъпили върху три масивни каменни колони. 
• Църква "Свети Никола"Храмът "Св. Никола" е сред първите самостоятелни строежи на майстор Колю Фичето. Построен е през 1851 г., върху основите на по-стара църква. Това е първият опит на Колю Фичето да въведе свой собствен стил, което е ясно изразено при оформянето на фасадите. Стенописите в храма са от 1926 г., а три от иконите в иконостаса са дело на Станислав Доспевски, един от най-изтъкнатите български възрожденски художници. Църквата "Св. Никола" е действаща, обявена за паметник на културата с национално значение.
• Дряновският манстир "Св. Архангел Михаил", №22 от 100-те Национални туристически обектаДряновският манастир „Св. Архангел Михаил" е утвърдена туристическа дестинация, един от 100-те национални туристически обекта, обявени от българския туристически съюз. Вече девет века Дряновският манастир издържа на превратностите на съдбата. Три пъти е разрушаван и изгарян и три пъти родолюбивите християни го възстановяват, за да продължи да изпълнява ролята си на твърдина на българския дух. Манастирът е основан по времето на цар Калоян, след пренасяне на мощите на св. Михаил Воин от Потука в Търновград (1197-1207 г.). Процесията нощува край р. Дряновска под крепостта Града и по християнските канони на свещеното място се издига манастир. Но през страшната 1393 г. турците обсаждат Търново и помитат всичко по пътя си, като не пожалват и манастира и го изгарят до основи. През 16-ти век родолюбивите българи от околността отново възстановяват светата обител. Този път и избират друго място – в местността "Голям Св. Архангел", на отсрещния бряг на реката, но участта и на тази обител е същата. За пореден път и вече на сегашното си място Дряновският манастир е изграден към края на 17-ти век. Постепенно манастира заема отново полагащото му се място в духовния и културен живот по българските земи. В него има огромна библиотека. Манастира става един от най-големите книжовни центрове през Възраждането. На 29 април 1876 г. в манастира влиза четата на поп Харитон и Бачо Киро – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Но турските войски ги усетили и обградили. Девет дни продължила героичната съпротива на 195-те четници и 5 000-та турска войска. От въстаниците едва 47 успели да избягат, останалите намерили смъртта си там. Манастирът бил напълно разрушен, само църквата стърчала полусрутена. Изгоряла цялата манастирска библиотека. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 г. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът, Пахомий Стоянов, отслужва първата панихида за загиналите четници. Съвременният манастир е една от десетте най-почитани светини на Българската православна църква, Национален паметник на културата и отправна точка за много туристически маршрути. Храмовият празник на манастира е на 8 ноември
• Пещера "Бачо Киро", №22 от 100-те Национални туристически обектаПещера "Бачо Киро" се намира в района на Дряновски манастир, в живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска. Отстои на 300 м. от манастира "Св.Архангел Михаил" в отвесна варовикова скала Това е първата благоустроена пещера в България от дряновските туристи още през 1937 г., а името си получава през 1940 г. в чест на героя от Априлското въстание Бачо Киро. През 1962 г. е обявена за природна забележителност. Eфектното осветление предлага на посетителите възможност да видят причудливите образувания на природата, получили наименования според видяното: Дъждовна зала, Каменното цвете, Тополите, Езерото на щастието, Концертна зала, намира се на 18 м.н.в. Преддверието, Медузите, Мечата пързалка, Меча поляна, Самотен сталактон, Зала на Поп Харитон, Слона, Пещерното ухо, Чистилището, Трона, Пещерния орел, Приемна зала със стотици форми и образования.Пещера "Бачо Киро" е археологически обект от национално значение и е под № 22 сред 100-те Национални туристически обектана България. От първото си благоустрояване до сега, пещерата се стопанисва от Туристическо дружество "Бачо Киро" гр. Дряново. Пещерата е отворена за посетители целогодишно, като туристите могат да избират между два прехода. По късия маршрут се посещава индивидуално по всяко време или с групи на всеки 30 минути! Дългият маршрут се посещава от групи с по-вече от 15 човека, задължително с екскурзовод ! Последните посетители влизат един час преди края на работното време!
• КАТЕГОРИЯ Дестинации , Културен туризъм , Член на организацията
• ТАГОВЕ