Горна Оряховица

Като най-големия необластен град в Северна България, Горна Оряховица предлага голямо разнообразие от туристически дестинации.

Празник на Горнооряховския суджук  – в началото на юни в град Горна Оряховица се провежда традиционния Празник на горнооряховския суджук, който събира почитатели на месния деликатес от цялата страна. Празникът се провежда до паркинга на Летния театър.  Фестивал на горнооряховското гърне – съчетава топли гозби, прясно приготвени от изкусни готвачи по стари местни рецепти, а също кулинарни игри, много музика, забавления и приятни емоции.   Събитието, организирано от Община Горна Оряховица има за цел да съхранява и предава традициите в приготвянето на това характерно за района ястие от телешки жили. Посветеният на него фестивал вече е защитен в Държавния регистър, съгласно Закона за марките и географските означения.

Със своите смисъл и значимост в опазването и популяризирането на различните видове изкуства е Градската художествена галерия „Недялко Каранешев” (гр. Горна Оряховица), разполагаща с богат фонд от над 550 произведения на изкуството: маслена живопис, акварел, графика, смесена техника и скулптури. Тя съхранява живописни картини на именити български и чуждестранни автори.

Началото на музейното дело в град Горна Оряховица е поставено през 1962 г. Първоначалният фонд на музейната сбирка възлиза на около 500 експоната. През следващите десет години усилената събирателска дейност увеличава техният брой неколкократно. През 1972 г. е предоставена преустроената двуетажна сграда на ул. „Антим I“ №1 в централната част на Горна Оряховица, където Историческият музей се помещава и до днес. Той разполага с площ от 712 кв. м. В момента фондовете на музея включват общо 15 134 фондови единици. Филиали на Историческия музей са Етнографски музей – гр. Долна Оряховица, Къща музей на „Асен Разцветников” – с. Драганово и Туристически информационен център.

Манастир „Св. Пророк Илия”– Намира се на километър югозападно от Горна Оряховица. Съществуването на обителта е датирано към 11-12 век. Още в началото на 20 век, през 1908 година започват първите проучвания на останките: открити са основите на църквата с размери 8 на 4 метра и зидове с дебелина над 1 метър, опасващи двора на манастира. Намерена е средновековна икона на Света Богородица, датирана към 16 век, която и до днес се пази в новопостроената черква. Манастирската обител е отново построена през 1937-38 година – с дарения на местни жители, а храмът е осветен на 22 септември 1940 година. През 1941 година се сдобива с месингова камбана от Чехия, а е реставриран и изографисан през 70-те години. През 1973 г. манастирът е обявен за паметник на културата от национално значение.
Църква “Св. Атанасий Велики” в Горна Оряховица – Това е най-старият духовен храм в града, построен в края на ХV в. от първите заселници на днешна Горна Оряховица;
Църква “Св. Георги Победоносец” в Горна Оряховица – Построена през XVI в. В двора на храма са се намирали сградите на първото килийно училище, основано от отец Зотик през 1822 г., на първото взаимно училище, основано от отец Стефан Иванов през 1850 г., както и на читалище „Напредък“, открито на 13 юли 1869 г.
Други църкви в община Горна Оряховица: „Успение на Пресвета Богородица”, „Св.Никола”; „Св. Троица” в гр. Горна Оряховица „Свети Димитър” в с. Правда; „Св. Марина” в с. Поликраище; „Възнесение Господне” в с. Първомайци; „Св. Богородица” в с. Горски долен Тръмбеш; „Св. Иван Рилски” в с. Горски горен Тръмбеш.

Крепостта Ряховец се намира на около 7 км. североизточно от град Велико Търново и на около 4 км. северозападно от центъра на град Горна Оряховица, върху северните склонове на Арбанашката планина. Най-ранните сведения за нея, отразени в писмените извори, се откриват в „Историята“ на византийския хронист Георги Пахимер от 1304 г. Друго упоменаване на Ряховец в изворите е свързано с нейните последни дни– в поемата на Михаел Бехаим от 1460 г., в която е споменат замъкът РАХАУЧ. Константин Иречик се явява първият, който локализира този замък със средновековната Ряховица.

Екопътека „Камъка“ – Дължина на маршрута – 3 километра; Време за преминаване – 1 час; Денивелация – около 200 м. Началото на екопътеката е в местността „Чуруковец“ на около 300 м. югозападно от Горна Оряховица. Мястото често се посещава от много туристи заради изградения кът за отдих с чешма, пейки и беседка. От там маршрутът навлиза в пределите на лесо-парк „Камъка“ – находище на редки растителни и животински видове. Най-трудната част на екопътеката е изкачване към скалата Камъка (близо 500 м н. в.). Скалата е един от символите на Горна Оряховица и предоставя чудесна панорамна гледка към града, р. Янтра, околните селища и върховете от централната част на Стара планина. Пътеката продължава с плавно спускане по билото на платото Камъка, като по маршрута са изградени няколко заслона. Следващото интересно място е Сухата река – старо корито на един от притоците на река Янтра, от което днес са останали изваяните от водата причудливи форми на камъните. Предпоследната спирка на екопътеката е Сюлейман чешма – една от най-старите чешми в местността с три корита, вплела историята си с множество легенди. Маршрутът завършва при хижа „Божур“. Едно от любимите места за отдих на горнооряховчани – с капацитет 20 легла. Освен това разполага и с две столови помещения, кът за барбекю и спортен терен с врати. В непосредствена близост до хижа „Божур“ е защитената местност Божур поляна. Цялата площ е обявена за защитена с цел опазване на едно от редките находища на червен божур. Районът на лесопарк „Камъка“ се отличава с наличието на интересни представители на флората и фауната. В неговите граници гнездят скални орли(картали) и черни щъркели.