Георги Дамяново

В община Георги Дамянова има много разнообразни обекти, представляващи специфичен интерес по отношение на културно-историческото наследство в община Георги Дамяново са:

Останки от каменните грамади от плавенето на злато през античността и средновековието, намиращи се над с. Дълги Дел има. За добива на златоносна руда говорят откритите рупи /рудници/ в землищата на с. Копиловци, Главановци, Говежда и Дива Слатина. За древните обитатели на Лопушанкото поречие на Огоста напомнят останките от осем тракийски и късно антични крепости по височините: Шорданица, Градишки камик, Зидовете, Черното, Каменнорикското, Горноцеровското, Лопушанското и Еловишкото градище.
В село Копиловци са откривани различни паметници, сред които и бронзова фигура на Херакъл. Запазен е и един камък /фронтон/ от католическата катедрала, която е разрушена по време на Чипровското въстание от 1688г. Запазена е и се ползва и днес латинската чешма. В село Копиловци се изработват Чипровски и Пиротски килими и гоблени.

Мемориален комплекс „Балова шума” над село Гаврил Геново, увековечаващ паметта на жертвите за свобода и демокрация в България от Чипровското въстание от 1688 г. Място за отдих „Младенин вир”, с. Дълги дел – място за пикник, естествен кладенец и изградена чешма. За местността легендата разказва, че водата от чешмата е лековита. Именно там се организира Празника на Балкана, през месец август на всяка година.

Църква „Св. Георги Победоносец”, с. Гаврил Геново, община Георги Дамяново Съградена е 1872 г. от майстор Алеко от с. Челюстница и двамата братя Фандъкови от Самоков. През периода 1960 – 70 г. църквата е била разграбена частично, изчезналите икони не са открити. През 1998 г. е направен ремонт и реставрация.
Църква „Св. Апостоли Петър и Павел”, с. Дълги дел, община Георги Дамяново Построена през 1882 г., уникален каменен градеж. Според изкуствоведката Иванка Гергова, йеромонах Макарий е рисувал иконите от царския ред на иконостаса

  • Еловишко калеЕловишко кале - Край с. Еловица, община Георги Дамяново се намират останките на разположеното на площ от около 16 000 кв.м Еловишко кале. Разположено е върху скалист връх, ограден от три страни от р. Дългоделска Огоста. Запазената височина на отбранителната кула е 3 м, а на крепостните стени - до 2 м. По особеностите на градежа и намерените над повърхността находки, може да се твърди, че крепостта е строена през ІV-V век и е действала до падането на България под турско робство. Сред местното население се е запазило предание, че крепостта е обслужвала добива на злато в района. Това твърдение се подкрепя и от някои историци. /Римска крепост „Шип кале”, в землището на с. Еловица – 2 пъти са стартирали археологически разкопки, не са приключени, поради недостиг на финансиране, Римска крепост „Шурданица”, Римски Рупи - предполагаема датировка на обектите – ІV в.
  • Къща-музей „Георги Дамянов“В с. Георги Дамяново се намира и къщата-музей "Георги Дамянов". Експозициите в 3-те стаи и избата разкриват живота на революционера Георги Дамянов от училищната му възраст и по-късно като учител, пощенски служител, офицер през войната, кмет на Лопушанската комуна и секретар на районния партиен комитет.
  • Лопушанският манастир “Св. Йоан Кръстител”Интересен и изключително живописен е Лопушанският манастир “Св. Йоан Кръстител”, който е обявен за паметник на културата с национално значение. Дионисий и брат му Герасим от Берковица са работили за възстановяване на Чипровския манастир след въстанията от 1836 и 1837г. и оттам идват в Лопушна през 1850г., където Дионисий поема ръководството по възобновяване на Лопушанския манастир, като най-напред построява оградния зид, двукатна сграда край пътя за с.Помеждин, а през 1853г. и двукатна сграда откъм село Меляне. Една от стаите е ползвана за храм, друга за училище, а трета за магерница и др. През 1856г. се игражда четирилицевата чешма, която е изпъстрена с много релефи. От юг е изобразен герб с двуглав орел и инициалите Иг и Дс /игумен Дионисий/, от изток в средата има руски герб с четири числа 1856. Дионисий мечтае да изгради храм, подобен на храма в Рилския манастир. През пролетта на 1859г. започват изкопните работи за големия храм, при което се разкриват масови погребения на стотици хора. Те събират всички кости и черепи и през 1860г. изграждат параклиса “Света Богородица” с приземие /гробница/, където съхраняват тленните останки. Изграждането на големия храм е започнало на 21 април 1859г. с голямо тържество. От външната страна на храма, както и на входната порта са изобразени хора, фантастични животни и други фигури. Иконостасът е изработен от Стойчо Фандъков и синът му Димитър. В две от колоните на храма са поставени два резбовани проскинитария, в които са поставени образите на Света Богородица и Исус Христос, рисувани от Станислав Доспевски през 1863г., а останалите икони в иконостаса и храма са рисувани от брат му Николай Доспевски. Има и два параклиса – южен, който носи името на “Св. Йоан Предтеча” и северен на “Св. Йоан Кръстител”, което е привлекателно място за много туристи. Пребиваващите в манастира богомолци и гости могат да посетят и другите храмове и исторически и природни дадености в Лопушанското поречие.
  • КАТЕГОРИЯ ,
  • ТАГОВЕ