Върбица

Културно-исторически забележителности на територията на Община Върбица:

  1. Късноантична крепост до Горското стопанство, Зкм югоизточно – с. Бяла река
  2. Късноантична коепост „Орлицата“, м ‘Бял град“, 2.5 км. южно – гр. Върбица
  3. Крепостни съоръжения „Демир капия“, 11 км. южно – гр. Върбица
  4. Късноантична и средновековна крепост в Стара планина, 15 км. южно – гр. Върбица
  5. Крепост – „Завойското поле“ в Стара палнина, 15 км югозападно – гр. Върбица
  6. Римски път, м. „Ненкова чешма“, 11 км южно – гр. Върбица
  7. Антично градище „Герила град” – 3 км сезеоозападно – гр. Върбица
  8. Къща на Васил Тодоров – гр. Върбица
  9. Тракийско селище – м. „Унджи“, 1 км северозападно – с. Кьолмен
  10. Праисторическо и тракийско селище -м.“Мал юг“, 2км източно – с. Кьолмен
  11. Средновековно селище -м.“Деленджи орман“. 200м северно – с. Кьолмен
  12. Некропол от една могила – м.“Алънджик“, в блока на ТКЗС – с. Ловец
  13. Некропол от една могила – м „Мезарлък“ – с. Ловец
  14. Юртлук чешма – с. Методиево
  15. Селищна могила над селото – с. Иваново
  16. Късноантична крепост, 4 км южно – с. Тушовица
  17. Късноантична крепост Калето/Асарлък тешлъръ – в пр. Каменна крепост/ – 4 км южно-югоизточно от селото, върху гористо стъпало при източния склон на хребета Сакара – североизточен дял на Котленската планина – с. Чернооково
  18. Пам.плоча „Върбичани в Опълчението” – гр.Върбица (пл. “ Веригава „)
  19. Пам.плоча „Участник в Опълчението” – гр. Върбица (ул.“Опълченска“)
  20. Пам.плоча „Участник в Опълчението” – гр. Върбица (ул. „Сеп.въстание“)
  21. Пам.плоча „Участник в Опълчението” – гр. Върбица (ул. „Баба Тонка“)
  22. Паметник „Участници в Отечествената война” – с.Конево (В двора на училище)
  23. Паметник „Участници в Отечествената война” – с.Бяла река (В центъра на селото)
  24. Паметник „Участници в Отечествената война” – с.Тушовица (В двора на училище)

Природни забележителности на територията на община Вършец:

Градски лесопарк е едно от най-големите богатства на Вършец, съхранени през годините. Създаден е в началото на миналия век (1911-1912г.) с доброволния труд на местните хора
под ръководството на първия бански лекар д-р Дамян Иванов. Залесен е предимно с иглолистни дървета, а най ценните растителни видове са секвоя, лирово дърво, кедър, дуглазка ела, ела конколорка, сребрист смърч, лиственица, гинко билоба, офика, магнолия, райска ябълка и други. Паркът заема площ от 800 дка и е втори по големина у нас, изкуствено създаден парк след Борисовата градина в София. Булевардът на чинарите е част от пешеходната зона на град Вършец, дълга около 2 км. Дърветата са на възраст почти 100 години и големите им корони оформят зелен тунел.

Булевардът на чинарите е част от пешеходната зона на град Вършец, дълга около 2 км. Дърветата са на възраст почти 100 години и големите им корони оформят зелен тунел. Слънчева градина в центъра на гр.Вършец, изградена през 1934 г. Името на градината идва от нейните алеи, изградени във формата на лъчи от специален камък, който отразява слънчевата светлина.

м. ” Иванчова поляна” – намира се на най – високото място на парка и го свързва с вековните гори на Кознишкия дял на Стара планина. В началото на ХХ в. на това място се организирали танцови забави и младежки веселби. С развитието на курорта като масов балнеоложки център поляната става част от пътеката на здравето и място за гимнастика сред природата. Хората и днес вярват, че измиването със сутрешна роса преди изгрев слънце на Иванчова поляна е целебно.

м. ” Водопада” над кв. Заножене на 3 км. от Баните. Пътят минава през букови и иглолистни горички, обширни поляни и бистри поточета, гледката е невероятна; М.“Водопада” се намира на 500 м.н.в., над кв. Заножене.

м .” Бялата вода” с едноименната хижа; М. “Бялата вода” се намира на 774 м.н.в. в подножието на рида Козница. Отдалечена е на 7 км. от Вършец.

м.“ Зелени дел” , местност над кв. Заножене, предпочитано място за излети на палатка; връх “ Тодорини кукли” – 1785 м. е най-високият в рида Козница и е един от символите на
Вършец. Става дума за група върхове, които, погледнати заедно, наподобяват легнала женска фигура. Легендата разказва, че по време на робството в подножието на планината турци убили жестоко шестима монаси от близкия Клисурски манастир и избягалата с тях мома Тодора. Върхът, които бил свидетел на това злодеяние днес носи името Тодорини кукли.